Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Беноа, който откри щастието в София

У дома той предпочита български ястия, за приятели готви френска кухня, а на почитателите на гурме преживяванията преподава изкуството по консумация на стриди

„Не твърдя, че имам монопол над добрия вкус, но стандартът на живот в България ми харесва и предпочитам една хубава ракия със салата вместо шампанско“, казва Беноа Гарболино. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков  - Беноа, който откри щастието в София

„Не твърдя, че имам монопол над добрия вкус, но стандартът на живот в България ми харесва и предпочитам една хубава ракия със салата вместо шампанско“, казва Беноа Гарболино. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

За един французин от Париж България ухае на липа и прясно изпечена баница – особено извън София и нейните „миризми, които дебнат отвсякъде“. Беноа Гарболино е роден във френската столица, израснал е в села във френските Алпи, но от почти 30 години живее в България и вече я нарича свой дом. Захванал се е с нелеката задача да запознае българския потребител с продукт, който баба му със сигурност не е консумирала – стридите.

Беноа се озовава в България през октомври 1998 г., воден от любознателен ум и най-вече от любов към една българка. Запознали са се в град Шамбери, където двамата са били състуденти по право. Между тази строга наука и кулинарията всъщност има повече общо, отколкото човек може би си мисли, обяснява той, защото и двете сфери привличат любопитни хора.

Вносът на стриди е бизнес, с който той се занимава от скоро, от април, но много отдавна иска да продаде философията на хубавия живот и храната като ритуал, разказва той пред „Площад Славейков“. Интересите му са кулинарни, но разностранни – занимава се с внос на френски вина, цени високо местните и френски фермерски сирена и домашни колбаси, понякога сам влиза в ролята на кулинар и изготвя менюта за приятелите си. Някои може би са го срещнали на неговия „стриден бар“ на „Голямата маса“ в „Оборище“ – събитието с дългата 60-метрова трапеза, която се появи на 31 май на ул. „11 август“ и „Врабча“. Там французинът не само продава стридите, но и сам показва как човек да ги отвори и консумира.

„В България има хора, които обичат стриди“, казва Беноа Гарболино. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков 

Стридите не са непознат продукт по нашите ширини, диви видове са засечени и в Черно море, през последните години се съобщава за това в района на Варна. Отглеждат се и във ферми у нас, но търсенето остава ограничено.

„Стридите всъщност не са френски, но във Франция се консумират много. Има места, където се добиват диви и навсякъде има табели с молба да не се взимат повече от пет килограма на човек – разказва Беноа. – Това не е храна, която ще си купите, ако сте гладен. Иначе ще ям пица, паста, пиле, бургер… Хората в България искат да опитат нещо ново. Но има проблем, защото никой не знае как да ги отваря.“

Тази тънкост не е усвоена дори в ресторантите от най-високо ниво, смята той и разказва куриозна случка, когато в заведение поискал 48 стриди, но на шестата бройка управителят дошъл да го помоли да откаже поръчката, защото нямало кой да ги отваря. Има и още една пречка:

„Във Франция това е много достъпен продукт. Една дузина стриди от ферма – около килограм – са между 6 до 10 евро. В България по ресторантите се продават по 12 лева за бройка“.

Несъмнено отварянето на стридите не е лека задача – самият той все още носи леки рани от събитието на 31 май. Същевременно големи заведения в Париж работят с хора, които отварят по 3000 стриди на вечер.

Хората в България са готови да опитат нещо ново, но има проблем, защото никой не знае как да отваря стридите, казва Гарболино. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Интерес към екзотичния продукт има и вече дори се забелязват наченки на онази ритуалност на поднасяне, която французите са изпипали до съвършенство.

„Всяко семейство във Франция отваря по 200 стриди на Нова година или на Коледа. Сутрин се пие по една чашка вино с пет стриди и това се практикува в различни среди – споделя Беноа. – В България също има хора, които обичат този продукт и така се ражда една церемония към стридите: носят хайвер, пият водка, шампанско… Това се превръща в доза удоволствие. Българинът е любознателен.“

Самият той има усет към хубавия живот, породен още в детството му. Спомня си, че от малък, когато е на около 13-14 години, започва да се интересува какво се готви у дома, да следи продуктите и подправките.

Вероятно идеята да нахраниш най-близките си е залегнала в „Приятелите на Беноа“ – концепция, при която негови познати го канят в заведения или в дома си за частни събития. Там той е отговорен за цялото преживяване: от създаването на менюто до изпълнението му. Приготвя рецепти, които описва като семейни, но всъщност са известни по цял свят като бланкет дьо во –  варено телешко с чесън, лук, карамфил и бульон, сервирано с ориз; боб касуле, който се вари в бульон със сланина, патешка мас или парчета месо и се гарнира с чесън конфи; пастет от гъши дроб; патешко с праскови; салата с ябълки, орехи и цикория и много други. Понякога включва раци и стриди в менюто.

Стридата не е продукт, който човек си купува, когато е гладен. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Често готви и за семейството си и дори признава, че вкъщи предпочита българската кухня – макар и да я свързва с рецепти, които не произлизат от България.

„Аз често чувам, че нямате народна кухня. Добре, нека е така. Но за мен мусаката е ястие, което открих в България за пръв път, руската салата – салата Оливие във Франция, опитах за пръв път на Нова година в България. Те може да имат друг произход, но са от тук“, спори Беноа.

В дома му най-често се приготвят зеленчукови супи, таратор, кюфтета, тъй като френската кухня не е много подходяща за лятото… и особено за диети, уточнява той. Там се готви с много масло, колбасите са с 30% мазнина и има цяла наука как виното да се консумира така, че човек да не чувства тежест от храната. Затова когато няма време за суетене в ежедневието, най-често си приготвя чушки бюрек, печен патладжан и други леки рецепти. Споменава с голям афинитет и черноморските продукти, особено чернокопа.

„Свикнах с идеята, че може да сме много щастливи с една чашка ракия и хубав домат. Във Франция сме една идея по-отворени към по-богати меса за аперитив и напитки. Не твърдя, че имам монопол над добрия вкус, но този стандарт на живот ми харесва и ако трябва да избирам между една хубава ракия със салата и чаша шампанско и тостове с каквото може човек да измисли, май бих избрал ракията.“

Културата на хранене в България и Франция е много различна, „но не е задължително по-хубаво във Франция“, бърза да добави той.

„Вие имате чудни, даже по-добри понякога продукти, отколкото могат да се намерят вече във Франция – като фермерските продукти. Аз избягвам да ям храни от търговската мрежа, защото знам какви продукти се ползват.“

Мярката му за качество е проста – всеки продукт с регулации е по-вероятно да не е хубав, защото е масов и може да се намери лесно на пазара. Няма ли регулации, значи е домашен. Оценява и усилията на организациите на българските производители, които се стремят да популяризират фермерските продукти на туристи.

„Има общество, което не се поддава на елементарните чувства като агресия и завист. Вярвам, че това, което харесваме и виждаме у някого, е отражение на самите нас“, гласи философията на французина. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Беноа харесва и културата на поведение в общността на малките производители и семейните ферми:

„Има народни мъдрости, че българинът е тарикат, много сериозен, агресивен. Всичко това е вярно. Даже чух, че сте много завистливо племе, че обществото се разделя на грамотни и неграмотни. Така е. На български можем да намерим всякакви думи да наричаме хората от селата, няма да ги използвам точно сега. Но за мен това не е обидно, аз съм живял във френските Алпи, в населени места с по 3-4 хил. жители, не повече“.

Прави му впечатление и характерното за българите самочувствие, което се проявява в много форми – когато някой бизнес реши да предложи подкуп, вместо да завърши докрай някоя административна процедура, или когато шофьорите са агресивни по пътищата.

„Но има общество, което не е такова – хора, които не се поддават на тези елементарни чувства – отбелязва той. – Вярвам, че това, което харесваме и виждаме у някого, е отражение на самите нас.“

След почти 30 години в България Беноа не може да откъсне Франция от „цялото си“, но казва, че чувства страната ни като свой дом. Говори езика ни свободно, опитва да чете разкази на Елин Пелин, Чудомир, макар и да е „трудна мисия“, но крие, че е плакал, когато е чел историята на Божана Апостолова. За него въздухът у нас ухае на липа, жасмин, прясно изпечена баница, чай и хубаво месо. Казва, че харесва София, където „миризмите дебнат отвсякъде“, но все пак много по-лоши са асоциациите му с аромата на Париж, тъй като там „мръсотията е без еквивалент в света“.

„Обичам Северното море, на границата с Румъния. Там мирише хубаво. Обичам Витоша и хората тук“, обобщава Беноа.

Вижда и бъдещето си у нас – мислил е например за свое малко място, където да може да обслужва едновременно и кухнята, и клиентите. Но знае, че ресторантският бизнес не означава просто да готвиш и са нужни огромни инвестиции. Бизнес начинанията си сега той финансира с изцяло лични средства, няма служители, които да му помагат.

Същевременно спазва убийствен режим и всяка сутрин става около 5-5,30 ч., за да разходи кучето си и пътьом да поработи. Подобно изискване за него не е проблем, защото се нарича „ранен човек“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)

Време усукано