Прякорът на философа е „Конфуций”. И му отива. Фразите му са категорични и самоуверени, макар и винаги поднасяни меко, като от учтив преподавател пред перспективни ученици. Подкупващият начин, по който Димитър Бочев представя възгледите си (без да забравя обезоръжаващото „тези неща важат за мен”), наистина му придават нещо от достолепния образ, с който въображението рисува древния китайски мъдрец. Сега Бочев ни предлага своите есета. Заглавието е „Несъгласни думи”. Дали то случайно не кореспондира с „Невчесани мисли”, заглавието на афоризмите на Станислав Йежи Лец?
Бочев е един от хората, които стоят зад издигането на статуята на писателя Георги Марков на площад „Журналист” в София. Двамата са работили заедно с автора на „Психология на комунизма” Асен Игнатов в радио „Свободна Европа”. Спомените му включват личности като Петър Увалиев и Атанас Славов, тоест за нас днес това е жив досег колкото с близкото, толкова и с изплъзващо се минало от неумолимо отдалечаващия се вчерашен ден. При това става дума за погледа на човек, който цени историзма в неговата собствена стихия, а не за поредния автор на банални приблизителности.
Мисълта на Бочев е топла, хуманна, но в никакъв случай сантиментална. Стилът на говоренето му е точно този на „есета за Бога и света”. Тук ще намерим теми, за които на български днес пишат малцина (като Тони Николов и Стоян Гяуров), например свободата. Тя, казва Бочев, е себеизява, форма, която трябва да бъде напълнена със съдържание от самите нас – като съсъд (такава е думата, употребена от него, старинна, „висока” дума, която в други уста би била моментално омърсена), който може да остане празен или пък да се превърне в хранилище на нещо ценно. За самия автор това е писането – както той самият свидетелства, то е начинът му на живот.
Сборниците с есета напоследък се превръщат в най-добрата част от по-трайната ни публицистика. Излязоха тези на Марков, Николов и Гяуров, а сега ще имаме възможността да прочетем и есетата на Бочев. Това е може би част от неслучилия се канон на българската литература – защото това определено е литература, макар и нелишена от историческа рефлективност. Тези текстове са далеч от конюнктурите, от тревогите около награди или „признание”. В някакъв смисъл това са египетски надписи, свидетелстващи за мислите, породени в дадено време, но оставащи и след него, в други времена. Поне такава изглежда амбицията на автора, ако тук можем да говорим за амбиция. Във всеки случай не са злободневни. Може би един ден историята на България (или поне историята на идеите в България) ще се пише именно по следите, оставени с такива есета.
„Несъгласни думи” на Димитър Бочев е издание на „Хермес”. Книгата ще бъде представена на 23 юни от 18, 30 ч. в литературен клуб „Перото”.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN)
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение



